За блога

Идеята за този блог се роди по начина, по който обикновено се раждат хубавите идеи – спонтанно. В приятелски разговор за миналото, настоящето и бъдещето на любимия град. И на по бира и картофки. Центробежната сила на разговора се въртеше около колекцията ни от стари снимки на Ловеч, които сме събирали оттук-оттам. Снимки, запечатали духа и облика на едни отминали времена, които с всяка изминала година Осъмът отнася все по-надалеч. Времена, за които само сме чували, може би чели някъде, но не сме вдъхвали техния аромат. Съвсем неволно (но закономерно) направихме асоциация с идеята на съвременния български поет и писател Георги Господинов от началото на това хилядолетие, която впоследствие се превърна в успешен интернет проект, чиито плодове бяха издадени по-късно в книга. А именно да събере обикновените спомените на обикновените хора от времето на комунистическия режим в България. Без худжествени претенции, без нужда от научна и академична обосновка, без политизиране, поза и маниерничене. Просто спомени. Лични човешки истории. Нашите намерения, разбира се, не са насочени към определен времеви отрязък, социално-обществен строй, или конкретна събитийност. Единственото наше желание е да съберем колкото се може повече парченца от историческия пъзела на нашия роден град, да възстановим безвъзвратно изгубените времена и култура, и да предоставим сглобената с обич картина на идните поколения – да подарим миналото на Ловеч на неговото бъдеще! Съзнаваме, че пъзелът ще е неточен, непълен, нащърбен и с накриво залепени парчета, но точно това ще го направи уникален и лично наш (Ваш).

Бихме били истински щастливи и благодарни ако онези от вас, които са съпричастни с тези наши малки страсти и имат с какво да допринесат за нареждането на този ретроспективен ловешки пъзел, отделят от времето си и споделят своята лична интимна история с града. Изпращайте ни преживени (или чути) случки (най-обикновени и най-необикновени), ваши спомени и такива на ваши близки и приятели, или пък просто любопитни факти за места, сгради, събития и хора, издълбали имената си по един или друг начин във вековните каменни страници на ловешките скали. Изпращайте стари ваши снимки, архивни кадри от вестници и списания и въобще всякакъв снимков материал, свързан с люляковия град от преди Дипломатическия корпус и милениума. Писмени уточнения и истории към снимките са повече от добре дошли. Ако имате възрастни баба или дядо, помолете ги да ви разкажат нещо от живота си под хълма Хисаря, от безгрижното си (или не толкова) детство в полите на Предбалкана, от буйните си младини край ромоленето на река Осъм, от майчините или бащинските си трепети и тревоги с дъх на люляк.

Предоставяме ви (за сега на нашата Фейсбук страница, а съвсем скоро и тук) и богат набор от събрани от нас фотографии, много от които все още крият редица тайни от нас. В случай, че разпознаете място, обкет, човек или каквато и да е незначителна подробност на някоя от тях, ще се радваме да споделите това на електронната ни поща.

Ето я и нея: oldlovech@mail.bg*. Можете да споделяте и на нашата Фейсбук страница: www.facebook.com/oldlovechmemories.

Ще публикуваме всички интересни късчета живот, които ни изпратите, с вашето изрично съгласие.

Инициативата ни не цели никакви комерсиални облаги и не е обвързана с нито една институция, обществена организация или личност. Всички наши усилия и средства, вложени в този проект, познават само един стимул – любовта към родния град и родовата памет. За начало започваме с блог, който се надяваме да прерастне в сайт, а защо не и в нещо повече...

Нека заедно да превърнем Непознатия Стар Ловеч в Добър Стар Приятел. Нека му дарим безсмъртието, което заслужава!

* Моля по възможност добавяйте в мейлите си вашите имена и моментно местожителство.

Цветозар Цаков
Ивайло Костовски
oldlovech@mail.bg

сряда, 14 декември 2011 г.

Барокови пламъци

1 май 1974 г. Сряда. Пороен дъжд, улиците - реки от кална вода, а ние в двора на училище "Васил Левски" готови за манифестация. Някой каза, че на ул. Васил Коларов са прегазили една жена и ние, любопитните деца, тичаме да гледаме. Още помня прагазената възрастна жена, мътната вода, която я заливаше, и чадърът ú - разтворен, черен, повлачен от водите. Беше я прегазил човекът, който живеел в таванските етажи на Бароковата къща, където започнал огънят.
Тогава нямаше мобилни телефони, той тръгнал с колата си, за да извика пожарната. Ново любопитство и тичаме из водите, за да гледаме пожара. Всъщност къщата изобщо не изгоря, само под покрива и част от него. Това беше най-тъжната "манифестация"...!


Гълъбина Василева

Публикувано от в
Етикети: , , , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар