Млади лета на стария бент

Старият бент - толкова спомени. Лятото, особено след 17 часа беше гъмжило. Хората излизаха от работа и отиваха де се разхладят в реката. По-надолу, между бента и железния мост, работни ловчалийки перат на реката. Зимата, когато реката замръзваше, преминавахме по леда за по-направо до училеще (от "Вароша" към центъра).

Прах и мотори

Колко пепел съм лапал на мотопистата..., но ми е било хубаво! Веднага след бариерата на прелеза си купувах слънчоглед и отивах да гледам моторите в малкото сервизче на Ловешкия клуб - някои сигурно си го спомнят! 

Много случки е имало!!! Спомням си когато на едно от състезанията бяха дошли да участват и състезатели от Австрия. Тогава видях за пръв път как бяха натоварили моторите си на колесар, теглен от (огромен за онова си време) пикап. Били сме деца - раздаваха ни лепенки с мотори и техни състезатели. Беше голям кеф. Спомням си имената на едни от любимите ми състезатели тогава - Николай Манев и Орлин Янакиев! Заставах с приятелите си в близост до старт линията и се кефехме някой като се оплете в ластика, когато откаже да се вдигне. Друг път пък заставахме все на завоите и усещахме и пепелта и камъните които грайферите на гумите изстрелваха точно върху нас.

Космически вълнения

Бяхме се събрали доста приятели на купон в дискотека "Хисаря" и някъде след полунощ, около 2:30 часа, излезнахме да глътнем глътка чист въздух пред театъра. Поразтъпкахме се до механа "Ерфурт" и преди да влезнем в нея гледаме видните по онова време ловешки управници бай Томчо Бешев, Вълчо Вълчев, Дацо Тотев и Лазар Дончев излизат от механата бая начерпени и разгорещени. Познавайки ги, запитах к'во става бай Томчо, а той радостно вика: "Първият космонавт на България ще е от Ловеч! Това поливахме".

Романтичната въжена артерия на Ловеч

Юли, 1969. Спомням си как река Осъм придойде, не можеше да я побере коритото. Отгоре, от нашия блок, гледахме с ужас калните води, по които плаваха цели дървета. Крайбрежната улица беше също река, а къщите, които бяха изградени от кирпич, нямаха дворове, а езерца. Хората бяха наизлезли и с навити крачоли газеха кал и вода над коляно. Тогава Въженият мост не издържа и се скъса под напора на високите води. Вися тъжно и заплашително на железните си въжета и едва когато реката се успокои, го ремонтираха. Мазетата на блока бяха толкова наводнени, че нямаше достъп до тях. Мисля, че това наводнение стана причина да се изселят хората, които живееха в някакви съборетини покрай реката. Мястото се разчисти и сега е много по-просторно.

Барокови пламъци 2

В къщата са живеели 7 семейства - около 25 човека.

Цялото ми семейство (дядо, баща, майка, баба и брат) са живеели до този злощастен за нас ден на 2-рия етаж. Дядо ми, на когото съм кръстен, Иван Александров Казанджиев - авиатор в царските ВВС - е спасявал хора от горящата къща, но за жалост не е успял да спаси само себе си. Получава 90% изгаряния и издъхва в ловешката болница на 06.05.1974 г. Има още един загинал в пожара на име Пенко - възрастен човек в безпомощно състояние, живял е на 3-тия етаж.

Барокови пламъци

1 май 1974 г. Сряда. Пороен дъжд, улиците - реки от кална вода, а ние в двора на училище "Васил Левски" готови за манифестация. Някой каза, че на ул. Васил Коларов са прегазили една жена и ние, любопитните деца, тичаме да гледаме. Още помня прагазената възрастна жена, мътната вода, която я заливаше, и чадърът ú - разтворен, черен, повлачен от водите. Беше я прегазил човекът, който живеел в таванските етажи на Бароковата къща, където започнал огънят.

Мореплавател

История от 70-те години на 20-ти век:

Децата от Шекер махала бяхме на Трайдянко или Кукунано. Евелинчо, нали е голяма скица и винаги пълен с чудесни идеи, взе нашия дюшек да отплува обратно до в къщи и да не се мори да върви. Но нали водата в реката не беше в голямо изобилие, му се наложи почти да лази по камъните да стигне да нас. Имаше голямо посрещане от представителите на Шекер махала - чакахме тържествено на Въжения мост пристигането на великия мореплавател - Евелин Божинов Стоянов!