Живеех в къщата срещу Въжения мост и 3 пъти на ден се качвах на Стратеш. По-рядко ходех в центъра! Устройвахме си сътезания за най-бързо качване до Белия паметник и стартът беше вихрено преминаване по люлеещия се мост - неземното усещане, че си безтегловен и с един скок ще стигнеш върха! Следваше катерене с ръце и крака по стръмния хълм по пътеката между кипарисите. Рекордът беше 3-4 минути. В други случаи минавахме моста от външната му страна - имаше 10 см. за стъпване и се държахме за въжетата.
А всъщност майка ми е минавала по строящия се още мост, бременна с мен, само по напречни греди, широки 60 см. Родители ми живеели по това време във вилата до Летния театър, а работели в пощата. Така че минавах по него и преди да се родя.
Под Въжения мост в края на 50-те и 60-те години беше най-посещаваният плаж в града. Тогава нямаше продажба на бански костюми и всички се печаха с каквото имат, най-вече бельо. Стигна се до там Градският съвет да издаде специална наредба, в която се забраняваше на гражданите да плажуват по долни дрехи. Аз си имах модерна баба с шевна машина и тя ни беше ушила, на мен и на сестра ми, бански, при това от две части, от басма.
А всъщност майка ми е минавала по строящия се още мост, бременна с мен, само по напречни греди, широки 60 см. Родители ми живеели по това време във вилата до Летния театър, а работели в пощата. Така че минавах по него и преди да се родя.
Под Въжения мост в края на 50-те и 60-те години беше най-посещаваният плаж в града. Тогава нямаше продажба на бански костюми и всички се печаха с каквото имат, най-вече бельо. Стигна се до там Градският съвет да издаде специална наредба, в която се забраняваше на гражданите да плажуват по долни дрехи. Аз си имах модерна баба с шевна машина и тя ни беше ушила, на мен и на сестра ми, бански, при това от две части, от басма.
Мостът за нас беше порталът към парка, към забавлението, играта, огромните букети с люляк, големите спектакли на Летния театър. И нравът му беше такъв - игрив!
На работа се ходеше по другия мост - Железният.
Да, Въженият мост и до днес се люлее в душата ми, вълнуващ и обичан, мост между Града и Парка, между страха и възторга, свързващ вече само спомени, но нима е малко?!
Д-р Дарина Петрова
1 коментар:
История от 70-те години на 20-ти век :)
Децата от Шекер махала бяхме на Трайдянко или Кукунано. Евелинчо, нали е голяма скица и винаги пълен с чудесни идеи , взе нашия дюшек да отплува обратно до в къщи и да не се мори да върви. Но нали водата в реката не беше в голямо изобилие, му се наложи почти да лази по камъните да стигне да нас. Имаше голямо посрещане от представителите на Шекер махала - чакахме тържественно на Въжения мост пристигането на великия мореплавател - Евелин Божинов Стоянов!
Публикуване на коментар